Вакханалия на омразата

В последно време лайтмотивът в обществените дискусии у нас безспорно е омразата. Насочена срещу бежанци, комунисти и други митологизирани създания, или просто към инакомислещите, тя ни залива от телевизори, вестници, сайтове и социални мрежи, създавайки съответната контраомраза. Тази събота в най-активната фабрика за омраза се превърна не друг, а елитните столични протестиращи, с което доказаха за пореден път колко са кухи претенциите, а вероятно и главите им. Наред с възмущението си от полицейското бездействие срещу неонацистките нападения, видни демократи разпространяваха колажи като този:

понякога придружен с допълнителни пояснения, че освен платените цигани, това олицетворява и безработните, надяващи се на държавна служба. Нищо чудно много от споделилите и харесалите тази картинка на следващия ден с чиста съвест да са отишли на шествието срещу омразата и расизма...

Апотеоз на тази вълна очаквано се превърна медийният флагман на качествената революция Оффнюз, който е крайно време да се прекръсти на „Реформаторско дело“ или „Протестърски фронт“. От водещата на сайта статия „БСП загуби битката за “Цариградско шосе” на първо място разбираме, че всъщност всички джангъри от началото на годината са били част от национално съревнование за най-дълъг протест на “Цариградско шосе”. Летните протести били победили зимните с наситеност, а правителствения митинг – с няколко дължини. Прави впечатление, че иначе гордите столичани не знаят, че от Орлов мост не се вижда “Плиска”, поради което дребнавите им сметки са леко криви, но това е бял кахър.

Истински забележимото е, че този текст съдържа толкова много расизъм и “hate speech”, че Българският хелзингски комитет би могъл да пише сигнали и доклади цял месец. Цялото произведение е бисер, но това е личният ми топ 3:

„Но това, което непрекъснато се набиваше на очи (и уши) бе подавляващото мнозинство на турска и циганска реч, мургавите участници, помашките забрадки и най-вече ония характерни и добри физиономии на българските турци от Родопите, които стоически издържаха освиркването на събралите се пред Университета противници на Орешарски, без нито веднъж да се опитат да надвикат далеч по-малобройните софиянци, които в този ден трябваше да са техните смъртни врагове.“

„Под звуците на патриотичната чалга ромите ръфат сандвичите, които им е дала Партията. Полагат им се по 3 на човек. Раздали са им и водичка. Видимо им е неприятно, че ги снимаме, но отдавна са свикнали, че няма шанс да си защитят правата. До оркестъра се снима Младежкото БСП – Стара Загора. По нашите критерии 60-годишните плешиви чичковци не приличат съвсем на младежи, но за Столетницата явно са такива.“

„Поредната заплаха, че Университета, ще бъде щурмуван от шпиц-командите на БСП, както стана на 27 октомври, изкара стотици поддръжници на студентите, които застанаха около Ректората, за да го пазят. Макар и далеч по-малобройни, те тотално надвикаха шествието, което минаваше покрай тях. Напрежение избухна само за минута, когато младеж от БСП размаха вестник “Работническо дело”. Точно тогава до кордона застана емблематичният протестиращ Асен Генов и започна да снима с камера.“

Забележително е колко пласта на безумство и тъпоумие можеш да вкараш само в няколко изречения. Чудно обаче къде са блюстителите на политическата коректност, които иначе само дебнат да изобличат нарушителите? Защо тъй гузно мълчат? Аршинът ли им е двоен, или не искат да засягат братята си по спонсор?

Представителите на качеството разбира се ще продължат да вирят възмутено нослета, когато някой посочи самозабравата, високомерието и лицемерието, в които са затънали. Те, както знаем, никога за нищо не са отговорни. Не са отговорни за това какво говорят, за това кой ги води, кой им съставя черните списъци или кой ги осребрява. Те са един морален тефлон, по който не лепне нищо. Те могат да оценяват другите, но никой не може да оценява тях – не и с по-малко от шестица. Те се гнусят от сънародниците си и не искат да ги виждат по улиците на своя град – вероятно защото показват грозното лице на истинското състояние на огромната част на обществото, потънало в мизерия, зависимости и безправие. Никой не трябва да разваля лустросания пърформънс и да размива красивата приказка за морала.

Въпреки това, никой не трябва да отрича, че тяхната борба е за всички – ако го направиш, те заплашват, че ще избягат през Терминал 2. Нещо като знаменитата реплика на Левски, само че на обратно – „Ако остана, печеля само за себе си, но ако замина, губи само родината“. Ами знаете ли, щом сте толкова убедени в успеха си – хващайте самолета; оставете нас, недостойните, без пътеводната си светлина. Както е казал поета:

„Защо стоиш до мен – отлитай,

в опита гори заблудата“

Добави в Svejo